Международен фестивал на
документалните филми за човешките права

Право на здраве

За какво се замисляте, когато някой спомене думата "здраве"? Модерният wellness стил на живот, здравословно хранене или може би още здравно осигуряване, сърдити и вечно заети лекари или приветливи, но не винаги достъпни частни практики?
Насоките на мислене са многобройни, но да се спрем на една от тях - правото на здраве.
Според националното ни законодателство, здравето е цялостно благополучие. То е приоритет за държавата. Това гласи чл. 2 от Закона за здравето:

"Опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие е национален приоритет и се гарантира от държавата..."

Правото на здраве е човешко право. То подлежи на защита, както превантивна, така и последваща, ако бъде нарушено. Всеки човек го има от момента на раждането си, равнопоставени сме по отношение достъпа до него, без дискриминация. Всеки от нас има правото да се стреми към това състояние на цялостно благополучие и да ползва всички възможни (и законни) средства за постигането му. То е универсално, гарантирано чрез множество принципи и правила, задължителни за всички, въвлечени в процеса на предоставяне на медицински услуги. Тези принципи и правила произтичат от международноправни актове и в националните закони. Правото ни на здраве включва:

независим избор на място и начин на получаване на здравни услуги;
свободен избор на лекар;
пълна и вярна информация за предлаганото лечение, възможните алтернативи, странични ефекти или последици от отказ от лечение;
достъпна информация, представена по разбираем начин, съобразно особеностите не на експерта, предоставящ информацията, а на човека отсреща, на пациента;
медицинска грижа с добро качество, при спазване на конфиденциалност;
не-медицинска подкрепа по време на лечението - религиозна, психологическа, друга;
приемственост в лечението, независимо от промяната в лицата, които го предоставят или местата, в които се получава;
второ мнение, на всеки етап от лечението;
възможност за вземане на собствено решение. Като има цялата тази информация, всеки може да вземе каквото и да е решение за себе си, своето здраве и начин на лечение, да приеме или отхвърли терапия или медицинска интервенция. От своя страна, лекуващият лекар е длъжен да уведоми пациента за мнението си относно възможните последици, ако не е съгласен. Но в никакъв случай не може да вземе решение вместо пациента.

Това са правила с дълбок смисъл. Те изграждат връзката лекар-пациент. Освен това, когато знаем какво ни предстои, както и в името на какво, когато сме подготвени за последиците, ние сме в състояние да се мобилизираме и да понесем по-успешно несгодите на всяка една интервенция. Когато сме пациенти, сме тревожни. Зависими сме от професионалните и човешки качества на лекаря срещу нас и от качеството на медицинската грижа. Тази зависимост е много по-голяма, отколкото сме готови да понесем. Точно тук на помощ ни идват правилата и ни помагат да възстановим равнопоставеността си с лекаря и медицинския персонал. Ясната информация за това какво се случва с нас, поднесена по добър начин, намалява тревожността ни в този момент на изпитание. Не бива да забравяме, че когато става въпрос за собствените ни тела и усещания в тях, никой не е по-голям експерт от нас самите. Когато имаме цялата нужна медицинска информация, усещайки себе си, ние можем пълноценно и информирано да предприемем и приемем всяка една стъпка в процеса на своето лечение и възстановяване. Усещането за контрол върху ситуацията, за съпричастност в процеса, за предсказуемост на отделните етапи, позитивната нагласа, всичко това успокоява страховете ни и в крайна сметка - подпомага в голяма степен процеса на лечение и възстановяване. Той става по-ефективен.

Ето защо грижата за нашето здраве включва информираността ни, увереното познаване на горните правила. Когато въпреки това правото ни на здраве бъде нарушено, имайте предвид следните средства за защита:

Когато устно се отхвърля Ваша молба за лечение, определен вид терапия или друго, направете искането писмено. Не забравяйте да изпратите копие до ръководителя на лечебното заведение, както и до етичните комисии. Не забравяйте да се снабдите с входящи номера, като доказателство за това, което сте поискали. Ако Ви съобщят, че лечебното заведение „няма практика“ да дава входящи номера, изпратете искането си по пощата, с обратна разписка;
Не се колебайте да изпратите сигнал до Районната здравно-осигурителна каса и/или Националната здравно-осигурителна каса, Министерството на здравеопазването, Български лекарски съюз. Консултирайте се с адвокат и посочете в сигнала си правните последици при неизпълнение;
Ако Ви бъде отказан достъп до собствената Ви медицинска документация, подайте жалба по административен ред. Лечебното заведение не само ще бъде принудено да Ви даде информацията, но и ще Ви плати направените разноски по делото;
Ако се касае за тежък случай на неглижиране или небрежност, уведомете прокуратурата;
В случай, че сте претърпели вреди, се обърнете към съда чрез граждански иск или чрез наказателно производство. Поискайте справедливо обезщетение, както за имуществените вреди (вложени средства или пропуснати ползи поради невъзможност да работите или друго), така и за неимуществени вреди - болки, страдания, стрес, скръб по близък, друго.
Ако не получите защита на правата си от българския съд или прокуратура, в шест месечен срок от постановяване на последния акт, можете да депозирате жалба пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург.

Още и друга полезна информация можете да намерите на www.bghelsinki.org;
Български хелзинкски комитет, София 1504, ул. Върбица 7, тел. 02 9440670

back